Разкъсващо червено
Душата ми, отново преродена,
върви към залез в полунощ,
лута се безмълвно заслепена,
разкъсана от фалш и от разкош.
А там в полята ягоди презрели
присмиват се на голото небе,
без облак, който да покрие
окъпаното му в лъчи сърце.
Лежи пустинята задушна,
въздухът гори без видим плам,
пясъкът удавя всяка нужда
и разгаря в мене нов пожар.
Разкъсващо червено вятърът превръща
във изстиващо парченце лед -
играчка на природата могъща
и на алхимика блед.
© Роксана Медичи All rights reserved.
