Jan 28, 2005, 9:22 AM

Разминаване

  Poetry
316 0 12

           РАЗМИНАВАНЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Отиде си, преди да бе дошла

по-близо до най-страшната му болка,

преди да бе разбрала ясно колко

му струва безответното “Ела!”.

 

Навярно доста бе я заблудил

със свойте умозрителни модели,

прикриващи наистина умело

тъгата на един живот немил.

 

Опита да постигне яснота,

но тя помисли, че се забавлява.

Прие прощалното му “Съжалявам!”

за наранена мъжка суета.

 

А може би така е по-добре –

спести й много тежка отговорност.

Остана сам – безмълвно и покорно

на кръстопът в астралното море.

 

 

Бел. авт.: Стихотворението е втората част от триптих. Първата е “Елегия”, а третата – “Импресия”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ат Д All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако е сгрешил, винаги има начин да поправи грешката, стига да го иска наистина.
  • Иска ми се да го разбера това второто...Защото това е трудното...Иначе никога няма да спрем да се питаме къде сме сгрешили...
  • А дали е бил прав...?
  • Ще попитам лир. герой какво точно е спестил, но дали ще ми отговори? Изглежда ми твърде лично... Иначе сигурно и той се пита не е ли сгрешил в подхода.
  • Дали лир. герой е бил прав, като е заблудил лир. героиня с умозрителните си модели, или като й е спестил тежката отговорност? За първото - определено не, за второто - един господ знае.