Размисли
Защо ли винаги така боли
щом някой друг те сочи с пръст
и макар да знаеш - прав си ти,
безмълвно носиш своя кръст.
Отчаяно се питам ден след ден -
порок ли е човечността?
Нима светът е по - студен,
това ли е реалността?
Дали пък хората в сегашно време
не сме чак толкова добри,
засипани от купища проблеми,
зависими от вещи и пари.
Нима във бясна надпревара,
във власт на алчност и игри,
изгубваме душите си на хора,
с които сме родени, с които сме били.
Мечтая винаги да сме добри
и да не сочим никой с пръст,
особено щом той безмълвно,
с надежда носи своя кръст.
© Патрисия All rights reserved.
