Размисъл

Poetry

126 0 14

Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача
и ме буди самотно в нощта...
Все по-често се случва да плача.
Все по-рядко да бъда добра...
А животът със своята сила
безметежно минава край мен.
И се раждат, а после умират
ден след ден и нощ подир ден...

И какво ще остане след всичко?
В най-последния, сетния час...
Ще остане ли, че те обичах?
Ще остане ли изгрев след нас?
Ще останат ли босите стъпки
на момичето с мойте очи?
И онази първата тръпка...
И онези първи сълзи...

Не, не искам тънките бръчки
край очите ми да личат.
Кой ми скри вълшебната пръчка?
Имам нужда от нея. Сега!

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

elituUu (Елица Колева)

Разчувствах се...много е красиво!Поздрав и 6 от мен

2006-08-31T22:15:30+03:00
LUCKY6 (Стен)

И АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ЕДНА ВЪЛШЕБНА ПРЪЧКА!Ех ако я имах!6

2006-03-07T22:28:18+02:00
dolly (Доли)

Поздрав, Вени! Чудесно стихотворение си написала, а красивата душа ще личи и през ситните бръчици, не се притеснявай за бъдещето.

2006-03-07T22:51:32+02:00
HellMad (Адриан Иванов)

Прекрасно е!!!

2006-03-15T01:15:51+02:00
Gigito (Геновева Ганева)

Много е хубаво!Имаш една голяма 6-ца от мен!

2006-03-08T21:31:26+02:00