Разпиляни Стихове
Тя сяда някъде в тъмата,
държаща лист и химикал
и пише тихо в самотата,
описва своята печал.
Във стихове безкрайни с рими
излива радост или скръб,
прошепва на света "Прости ми"
и после му обръща гръб.
Всяко чувство по-различно,
тя хваща в своите слова
и затваря го безмилостно на листа,
а във нея се чернее пустота.
Раздава стихове крилати,
докосва нечие сърце,
понякога дори не знае
дали да тръгне или да се спре.
Тя даде твърде много,
ограби малкото сърце,
туптящо само, за да пише
да се носи във фантазията като перце.
А нея няма кой да сгрее,
да милва тези две ръце,
които стиховете разпиляха,
които дадоха криле.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Иначе благодаря много за оценката
