Ревност

Лош човек ли съм?
Не съм!
Мразя ли човек да е щастлив?
Не ,не съм такава!
Но ЗА БОГА!Нещо става...
Нещо става с мен!
Едно момиче срещу мен седи,
говори ,усмихва се дори!
Аз усещам, че я мразя
и не мога да го кажа!
Едно момче обикнах - да, това е болест!
Неговата усмивка изниква,
сякаш той гледа ме от там,
а аз не мога нищо да му дам!
За това е все по-трудно пред нея да седя.
Ревност ли е това? Лош човек ли съм сега?
Щом лъжа и измислям интриги и преструвки,
представяйки си техните целувки?
И иде ми пред нея аз да искрещя,
дори след това да съжалявам:
"Мразя те, момиче!"
Защото имаш нещо, дето нямам!