Sep 3, 2006, 10:29 PM

Ров

  Poetry
72 0 0
Исках да скрия и малкото любов. Да открия нещо ново. Да започна нов живот. Продължих самотно към стъкления ров. Когато паднах, Беше късно да бъде чут моят зов. Сама в празнотата, Потънала в прах, Исках нещата да се подредят така. През този ров течеше и река, Река от кръв пропита от стари времена. Понесох се през нея без никаква посока, Само с тази празнота. Хванах се за самотата, За да спася своята душа. Успах си сетивата за красивите неща. Оставих суетата да измести любовта. Сега изтласкана вече на брега, Затворих се в колиба от слама, Разрушена от първата по-мощна вълна, Идваща от моята страдаща душа. Мрачно е в сърцето. Няма го съня. Търся те любов необятна. Това е моето проклятие за вечни времена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments