С обич
На дъщеря ми Мария
Обичаш, зная, да те изненадвам
с любимите, очаквани неща,
не искаш много и на празник само,
вълнуваш се далече преди тях.
А аз встрани те наблюдавам, скрила
последния си страх, че ще скърбиш,
задето пак съм мерила парите
да имаш своя мило стоплен миг.
И днес е празник, с месеци заглеждан,
дванайсти път ще ти разкажа как
роди се в своя седми, недоносено,
ощипано изплака, но с мерак.
Ще имаш торта и подарък, вярвам,
ще имаш всичко, както му е ред,
но в себе си оставям, неизказана,
вината си, че нямаш мен до теб.
Не зная как боли те, че не виждаш,
дори със очилата, в нечий смях,
че трудно носиш чуждите обиди,
на своите мълчиш с нескрит инат.
Не зная колко трудни са уроците,
Защо потръпваш в стонове нощес,
защо споделяш само със завив ките?
Прости ми! Ще ме пуснеш ли до теб?
И може просто пак да помълчиме,
а може да е трудно да сдържиш
сълзите си, напъпили в очите,
ще бъда тиха, само разкажи!
Обичаш, зная, да те изненадвам
с любимите, очаквани неща,
не искаш много и на празник само,
вълнуваш се далече преди тях.
А аз встрани те наблюдавам, скрила
последния си страх, че ще скърбиш,
задето пак съм мерила парите
да имаш своя мило стоплен миг.
И днес е празник, с месеци заглеждан,
дванайсти път ще ти разкажа как
роди се в своя седми, недоносено,
ощипано изплака, но с мерак.
Ще имаш торта и подарък, вярвам,
ще имаш всичко, както му е ред,
но в себе си оставям, неизказана,
вината си, че нямаш мен до теб.
Не зная как боли те, че не виждаш,
дори със очилата, в нечий смях,
че трудно носиш чуждите обиди,
на своите мълчиш с нескрит инат.
Не зная колко трудни са уроците,
Защо потръпваш в стонове нощес,
защо споделяш само със завив ките?
Прости ми! Ще ме пуснеш ли до теб?
И може просто пак да помълчиме,
а може да е трудно да сдържиш
сълзите си, напъпили в очите,
ще бъда тиха, само разкажи!
© Дими All rights reserved.
