С обич
Аз бродих дълго в райската градина
да търся цвят посят от доброта
щом зърнах теб – не щях да те подмина
ти грееше над всичките цветя
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
О, цвете мое скъпо – малко и красиво
със всеки ден растеш и хубавееш
добричко, нежно – толкова щастливо
над всичките цветя все още грееш
Над тебе бурени големи, зли висят
от тях ти трудно дишаш, но живееш
със тръните си черни, остри те бодат
и въпреки това – все силно грееш
Превърнал бих се в лъч да те огрея
като ветрец бих галил твоите листа
ще стана ручейна вода да те полея
да гледам как растеш със доброта
Да кацна върху теб – в пчела ще се превърна
със пчелната отрова, ще браня твоя цвят
макар да знам след туй - аз няма да те зърна
закриляйки те от злото – посято в този свят
Тъй както слънцето във утринния час изгрява
лъчи приятни светли – те галят с топлота
живот на всичко земно, във този миг дарява
живота мой за теб – със радост ще даря.
© Младен Иванов All rights reserved.
