Aug 27, 2005, 3:01 PM

Само с поглед...

  Poetry
169 0 8
Помня погледа ти нежен, когато ми прошепна "искам теб". Сякаш милион слънца далечни се бяха сбрали в погледа ти мил и лъчи небесни се простираха към мен. Такава радост не бях виждала преди да извира от нечии очи, таква радост не бях изпитвала преди да искри от мен с лъчи. Погледът ти тъй неземен ме обливаше с любов, а аз не знаех какво да сторя... да се усмихна ли, да ти отвърна ли... отговорът ми бе един - на погледа ти с поглед отвърнах аз... Но моя поглед не бе обикновен. събрах във него цялата лекота, цялата любов, цялата надежда и цялата тъга, с която ме срещна в този ден, тъй необикновен за мен... Очите казват всичко, а ние само с поглед си говорехме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо си мисля, че знам чии поглед и това. Давай все така, миличка.Много хубаво пишеш.
  • Понякога един поглед казва много повече....хубаво е!
  • И ти драсни някой ред мила имаш си музичка какво чакаш а
  • Радвам се, че ти харесва дам...така е дори понякога един поглед и едни очи ти казват всичко!
  • Защо си мисля, че знам чии поглед и това. Давай все така, миличка.Много хубаво пишеш.