САМОДИВСКО
Първите петли пропяват
и жътварите са будни.
Мирис на земя ме грабват
и реки поройни, смутни.
Всеки допир ме поваля.
Твоите ръце ме милват.
Болката ти ме изгаря.
Ручеите тихо бликват.
И пристъпвам по тревата-
остра, жива и студена.
Тежко биле ме омайва.
Само дъх от теб ще взема.
Сянката ти ще втъкая
в самодивската премяна.
Винаги ще ме намериш.
Във сърцето е нишана.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
6
О
