Самота

                       Самота

Самота, ти ли ме избра
или аз се стремя към тебе?
Колко нощи плаках, проклинайки те...
Колко пъти, обаче, не след дълго
                            ти благодарях
почти щастлива от присъствието ти.
Ти бе свидетелка на сълзите ми,
на изпуснатите ми нерви...,
но видя и влюбените ми погледи
и откраднатите ми радости...
Четеше тайните ми писания,
слушаше моите изповеди...
И ти изживя страховете ми,
всичките ми нещастни любови...
Беше до мен неотлъчно,
но никога нищо не каза.
Не ме обвини,
но не ме и похвали...
Сега не знам да те мразя ли...


                                              1994г.