Самота
Тишина се спуска над морето...
а в моята душа вали тъга!
Плажът пуст е,а сърцето
сковано в ледовете на нощта...
Няма нищо,нищичко не ми остана
дори и жадната изпепеляваща любов,
и тя потъна във забрава,
сред тъмната и пуста нощ...
Ледът сковал е всичко,
дори самотните ми две ръце,
щом няма кой те да докоснат,
животът ми прекършен е на две...
Но питам се къде е втората частица,
от погубения ми живот...?
И дали отново някога ще я открия,
застанала под някой свод?
Дали ще дойде тя да ме погали,
да влее мъничко любов?
Сред този свят потънал във забрава,
аз чакам твоя зов!
© Катерина Карабоева All rights reserved.
