Самота
Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,
във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме,същински луди...
Сега душата ми е сляпа,мрак.
Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.
© Романтична душа All rights reserved.
...ИДВА ДРУГА!
