Самота
Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон- дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.
© Антоанета Тонева All rights reserved.
