Aug 8, 2006, 2:03 PM

Самота

  Poetry
119 0 20
Самота!
Страшна е!
И ненаситна!
Тъжна,
злобна,
без душа...
Бавно себе си погубваш,
страхуваш се от любовта!

Бил си влюбен,
дал си всичко...
Но уви.
Измама е било.
Свършило е неприлично,
скрил си своето добро.

Твоя ден започва рано -
сам с чашата кафе...
Сeбе си ли заблуждаваш,
че така ти е добре?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Вучева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Самотна ще си щом със мен се подигра/шега/.
    Хубаво е!
  • Хареса ми!
  • Според мен истинската любов никога не свършва.Ако е свършила, то тя не е била истинска.Точка.Аз хиляда пъти се разделях с моя човек, но пак намирахме начин да се съберем, защото май не можем един без друг.
    А може би тази една любов е свършила, защото не е била достатъчно съвършена? Значи- съвършената чака там някъде, да я откриеш...
  • Вярата в самотата и страха са най-големите пречки, които човек може сам да постави по пътя на живота си ...Хапресва ми
  • Благодаря ви Поправих грешката