Самота, ти пак победи
Протягам ръцете си<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и докосвам само самотата,
изпълваща всяко ъгълче
между тези четири стени.
Но не, не сме вече сами.
Ето го и палавият вятър.
Размърдва пердето крадливо
и като неканен гост,
почти срамежливо,
влиза в нашата компания.
Заигравам се с него,
а самотата злобее ревниво,
че този красив кавалер
не и обръща никакво внимание.
О, не! Показва се слънцето
и вятърът уплашено изчезва...
Е, самота, ти пак победи!
А може би си права?
Няма смисъл от флиртове къси.
От тях само боли...
© Ванда All rights reserved.
Огромно благодаря!!!
