Самотен празник
Не искаш думи,да ти подарявам ,
в този зло-настръхнал ден.
Не позволяваш любовта си да спасявам.
Зачеркнала си бързо-всичкото от мен.
С какво го замени,кажи?
Недей ми казва!
Наслушах се на толкова лъжи.
Сърцето да ги възприема -се отказа.
За измяната ти - няма да говоря
щом цената – съм ... и си я платила.
Отдавна зная - каквото и да сторя .
Ти вече всичко си решила.
И го приемам без да споря.
Уморих се.
*****
Плачеш ли ...
Защо са тъжни очите ти тогава ?
Ти победи!Засмей се и се радвай !
Можеш !Браво ! Сега си пак красива.
Ето,теб така те помня .
И в душата ми е светло.
По дяволите,искам да празнувам !
Започвам с думите,като ордьовър .
А виното горчиво - е тъгата, от която полекичка отпивам.
И на теб,наздраве казвам .
Ще внимавам да не се напивам .
Усещам,че ме хваща .
Сега фалшиво ще припявам музиката бавна .
Докато в мен прозвучи оригинала.
В ритъма на блус ще из танцувам всичките ни песни.
Може прегръдката ми да е празна .
Ще те създам с ръцете си .
И усещам ...
Главата ти,на моите гърди .
Рамене потрепващи от плач,които нежно гушкам .
И вкус на сол ... когато те целувам по косата.
Вече съм пиян.
Прости ми ,че сам празнувам общия ни празник.
Как исках с тебе да го споделя .
Но ти реши,че твоят път с мен е извървян .
И си отиде .
Ще останат само .
Думите - ордьовър недояден ...
И виното - тъга,която още дълго ще отпивам .
Но когато някога,от някъде,дочуеш наша песен .
Знам,за мене само ще си спомниш.
За никой друг.
© Анастас Анастасов All rights reserved.
