Самотна
Вървя в мрака из града
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта -
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома,
явно вечно ще бродя така.
Вярвах единствено в любовта,
но и тя с мен се подигра.
Жестока е моята съдба,
не знам какво да правя сега.
Не искам да живея сама,
утеха има само в смъртта!
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта -
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома,
явно вечно ще бродя така.
Вярвах единствено в любовта,
но и тя с мен се подигра.
Жестока е моята съдба,
не знам какво да правя сега.
Не искам да живея сама,
утеха има само в смъртта!
© Янислава Илиева All rights reserved.
