Самотни
Минават покрай нас усмивките
на бъдещите дни,
но как да ги дочакаме,
отново сме сами.
На спирката за обещания
тълпа от погледи усмива ни.
Самотни тази нощ оставаме.
Пореден пъзел от илюзии редим.
И влагаме в него себе си
измамно вярвайки,
че нещо ще се промени.
Че може би обичани,
били сме някога преди.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Киара All rights reserved.
