Самотно цвете
Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.
Всред тъмни канари там да вирея,
чукари девствени да бъдат моя сянка.
На първия лъч слънчев да се смея,
да бъда с тънка, кичеста осанка.
Бих искала да бъда несравнима
дори и с най-красива орхидея.
Кога очи човешки ме погледнат
пред мойта красота да занемеят.
Бих искала да бъда недостъпна
и все така на хълма да вирея -
дъждът кога вали да ме подхранва,
а слънцето цял ден да ми се смее.
© Бояна Гидикова All rights reserved.
