САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.
Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.
Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало
и винаги съм бил самотник.
Есента е също спомен в жълто
от несъществувалото вчера, във което
лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето листа.
1995
© Георги Милев All rights reserved.
