Oct 13, 2004, 12:33 PM

Сбогуване

  Poetry
277 0 12
Посветено

В безпътицата
на един
изгубен ден
те стрещнах.
Фортуна спеше,
нямаше звезди
бе пусто в мен,
несресано.
Усетих огън,
блясък на искри
над пътя ми
залутан
сред посоките.
И в дом бездомен
топлината скри
тъгата ми
на миналото
в най-дъбокото.
Ръцете ти
живот ми подариха,
любов и болка,
миг преди забравата.
Не се обръщай
тръгвай много тихо...
Не питай колко
време ми остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошен стих..Винаги е така..срещаме най-добрите хора..точно когато сме в безпътица!
  • добро е
    важнотое, че е искрено!
  • НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!!!!!! Който може,си го може!!
  • Прекрасно ! С толкова малко думи, толкова много е казано. Поздравления!
  • Да, Марги, зная го. Това недоглеждане съм го коригирал, но тук не искам да занимавам администраторите. Просто "загубен" трябва да се замени с "изгубен" - в смисъл пропилян
    Благодаря на всички за добрите думи!