Сбогуване
Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам.
А в клетката птици
неистово стенат
и чупят крилата си.
Залезът
разкъсва пердето,
запалва пердето....
Опарени
от мисли и чувства
очите затварят клепачи.
И ти си отиваш.
И аз си отивам.
И няма да плача.
И няма за викам.
И няма да бягам.
Голяма съм...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
