Сцената ни събра...
С теб бяхме артисти в пиеса,
всякаш стъпвахме по бяло платно,
и с точност се вдигна завесата,
и блесна вълшебен декор.
Почуствах аз пулса
.. на хората,
с ръкопляскания
... в едно...
И не помнех аз първата дума,
и изтръпнах... в миг.
Усмивките много ме стоплиха,
и ето, че текста е жив...
И ти се усмихна отсреща,
протегна в мрачната зала ръка,
един прожектор в лицата ни светна
и хорския вопъл тишината превзе.
© Надя Георгиева All rights reserved.
