Сега
Лежиш отпуснала глава,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на измореното ми рамо –
мълчиш изпаднала в нега,
потрепват устните ти, само.
Протегнал своята ръка,
пилея твоите коси –
внезапно ти поруменя
и вдигна пламенно очи.
Във миг, отново те прегръщам –
бълнувам... нещо ти говоря,
въздъхвам тежко и преглъщам :
- Студено ми е... мила моя !
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
6*