Сега е късно и излишно
На А. Х.
Животът ни превъръща в светофари...
Изминават годините с нестихващи пожари
И ни огън или вятър някога ще ги разпали,
Tъй тъжни... самотни... огорчени...
Животът ни превърща в лой, а после в кал.
Отиваме си празни - без сълзи и жал.
Вените сами си режем, месата си ядем.
Дали умираме или се раждаме - ще разберем.
Животът ни завършва с нечий нов живот.
Ти вече не носиш бремето на тоз хомот.
Знай, след тъмна нощ иде най-светла зора -
Дано си някъде сред чудеса, дано не си сама.
Нека завинаги носиш Светлина!
Довиждане...
Обичам Те...
Благодаря!
© Николай All rights reserved.
