Sep 2, 2005, 8:49 PM

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

  Poetry
118 0 2

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук...
Небето е къстче остатък
от крехки извивки
на форми,
в които изграждаме цялото.
Черупката
в нас се разтваря
и ражда в зелената рана
на утрото
кротки въздишки ...
Дъхът ти е лек като лято,
а в топлата гръд
на земята
сме сгушени, пълни със нежност

Сгушени, а широко разтворени,
към себе си,
към вселена и Бог,
макар
да са земни нашите корени
частици сме от птичият живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments