May 16, 2006, 4:17 PM

Сезони

  Poetry
69 0 0

През есента казват - всичко умира, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

всичко е сиво и някак унило,

но любовта ми към теб е винаги жива

и в нея няма чувство фалшиво.

 

Зимата сякаш ми дава надежда,

нейното спокойствие, монотонно и нямо,

нейната премяна, чиста и нежна,

ми нашепват за твоето тяло.

 

Пролет - предвестник на младост,

пълна със свеж аромат на цветя

и твойто присъствие е моята радост,

и твойте очи са ярки слънца.

 

Лято безгрижно, топло и меко,

с весели танци, чак до зори

и там на плажа под небето,

сме свели поглед аз и ти.

 

Преминават сезоните, времето лети,

аз те обичам. Кажи, обичаш ли ме ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанася Бораджиева All rights reserved.

Comments

Comments