Jun 20, 2005, 11:27 PM

Ще чакам

  Poetry
198 0 8

Земята е набъбнала
от дъждове.
Небето се изплака.
Все още е подпухнало,
навъсено и сиво.
Ще го погали вятърът
и то пречистено,
ще се усмихне закачливо.
Слънцето с горещи устни
локвите ще пресуши,
цветята ще надигнат
натежалите си
от дъжда глави
и веселите маргаритки
ще намигат с големите си
жълтеникави очи.
Аз... все още ще стоя
на пътната врата,
където ме остави,
измокрена до кости,
пристъпваща в калта.
Не ти ли домилях?
Свали от себе си
чергилото на яд и гняв,
душата си не свивай,
разлисти я като цвят,
не търси свещички
да прогониш мрака,
вратата широко разтвори,
аз... ще чакам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Особената форма е като порой, но от нежност и силно чувство, дъждът е само поводът. Образността ти винаги ме пленява!
  • Мил стих,докосва!
  • Нека цъфтят Дани, блогодаря ти!
  • Нека душите да цъвтят с прекрасни цветове след благодатния дъжд!
  • Особената форма е като порой, но от нежност и силно чувство, дъждът е само поводът. Образността ти винаги ме пленява!