Ще ме обичаш ли...
Ще ме обичаш ли дори
любовта щом отлети,
когато времето на две
прекърши твоето сърце?!
И в странна нощ и грозен час
ще искаш ли да бъда аз
оназ, която да желаеш,
за всички други да нехаеш
и името ми да зовеш,
във вярност да ми се кълнеш,
да молиш с теб да споделя
илюзията на света,
да хвърля всичко в пепелта
и да потърся любовта
в твоето лице
и в твоето сърце,
макар и нощем да заспивам
с безмълвни сълзи на очи
нещастна аз като откривам,
че не съм в мечтите ти?!
Кажи ми, искаш ли да бъда
светлината на деня
или шепота в нощта,
трева по морната земя?!
Кажи ми, искаш ли да бъда
слънцето, което
денем сгрява ти сърцето,
дъгата на небето
или водата във морето?!
Само ако пожелаеш
аз ще бъда твоят сън
или пък нежен ветрен звън!
Ето ме, стоя пред теб
по-чиста от дъжда ,
по-свята от снега,
по-бистра от роса.
Ти си моят господар,
аз поднасям ти скъп дар-
своята любов,
своят нежен, искрен зов-
отправям го сега
на прага на нощта.
© Елица Иванова All rights reserved.
