Jul 23, 2006, 8:02 AM

Ще ме търсиш...

  Poetry
140 0 8
Ще ме търсиш в образ на нещо далечно и сложно, изхвърлено вън от телата ни- някъде там. Ще взема от всичко по малко, от всичко възможно, да се чувстваш от мене по-сам. Ще пръсна очите си в празното, тъй близко и просто, вибриращо в мрака на някакво уж свежо лице. Ще си тръгна без дрехи,без име от времето, повлякло с вихър от чувства едно беззащитно сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлита Златкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Много ми харесва
  • Има много заряд в изказа ти! Но може да бъде още по-добро (написаното тук). Само ти и ти единствена обаче можеш да го направиш такова.
    Това не е критика, а искрен съвет, които не бих си позволил, ако не ми харесваше стихът ти.
  • Хареса ми стиха ти. Браво.
    И добре дошла.
  • Хубаво пишеш !
    И начина,по който го възприемам
    ме кара да мисля,че когато емоцията те е завладяла
    си се отразявала в нещо ...
    Целият стих е като отражение.

    Поздравления!
    И добре дошла.
  • Браво, Много ми харесва