Ще остана
Когато слънцето се скрие
зад линията на света.
Когато вятърът утихне
сред пустинните скали.
Когато времето изпие
миналото без следи...
Ще останат ли копнежи?
Пясъкът зад мен
е без следи.
В очите ми пресъхнали
самотност се таи.
В сърцето ми
спокойност се е свила-
в себе си
сълзите ми попила.
Няма полъх в нощта,
няма звук от думи,
няма плач,
тъгата е далече.
Няма свят с хора
и живот.
И вас ви няма...
Само тишина.
... и нишка тънка
опъната към вас
в безкрая.
Да я последвам ли?
Не зная.
Ще остана...
© Васил Йорданов All rights reserved.
