Сили
Сили<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Нищо вече не разбирам
и нищо не мога да променя.
Света променя се с огромна бързина
- демона търси мрака през деня.
Не виждам утрото от слънчевия ден.
Не проумявам слънцето - душата на човек.
Объркан съм! Тази прокоба
- светлина, в мрака от слънчеви дела.
Нищета, нищо, няма,
пълно отрицание за земната поквара!
Кой съм аз? На къде отивам?
Какво правя тук с тази сила?
Как да я използвам?
Защо странен е света около мен?
Защо не съм като останалите?
Не проумявам и не мога да разбера.
Това отрицание изпълва моята душа.
Моя пръстен обкован е с думи и дела.
Чупи се, разбит е от магнитните тела.
Отблъскват се силите и все повече се раздалечават.
Вече не виждам бъдещето както преди.
Не мога да разбера силата на моята душа.
Знам, всеки в себе си крие нещо ценно,
нещо което гените преплели са,
като мрежа на паяк в нощта, чакащ
своята плячка, дирещ храна.
Какво е това, с което се храни
човешката душа? Откъде идва то?
© Алекси Слав All rights reserved.
