Feb 7, 2006, 9:00 PM

Сиротни

  Poetry
114 0 4
Очи дълбоки, очи сиротни, очи нещастни, от мъка просълзени. Очи безизразни, така жестоко нараняват я. Очи кафеви на сираче пронизват кърваво сърце. "Не бой се, мили мой, не ще останеш сам. Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас. Не бой се, мили мой, аз обич ще ти дам. Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас." Душа дълбока, душа сиротна, душа нещастна, от мъка просълзена. Душа безизразна, така жестоко наранява го. Очи кафеви на вдовица пронизват кърваво сърце. "Не бой се, мила мамо, аз ще съм до теб. Знам, татко няма го, не ще се върни пак при нас..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Колева All rights reserved.

Comments

Comments