Jan 8, 2006, 11:09 PM

Сияние

  Poetry
142 0 0
Светулка във ръцете меко свети,
Светлинен лъч в очите ми блести,
И Бездна нежно пръска ме с искри,
Сърцето топлината им усети.

Във Бездната са падали мнозина,
Застанал на ръба треперя плах,
Но няма място в Бездната за страх,
На дъното бездънни чувства има.

Безкрайност малки истини ме гледат,
И сочат все надолу в пропастта,
Безформено оформят любовта,
А мен и Нея ледове разделят.

"Използвай ти от бездната искра,
Лъчът в очите ти ще се разпали,
И вплетени две малки хали,
Ще топлят вечно две добри сърца!"


                                                          На Р.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Христов All rights reserved.

Comments

Comments