Сияние
Сияние
В червеното сияние на залеза<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
аз виждам още капки твоя кръв,
и сълзите ми стичат се по бузите,
а разливът се пълни с хладните води.
Душата ми осиротя след твойта смърт,
а тялото ми плаче всеки ден за теб.
Студените вълни отмиват трепета,
полазил тялото със спомена за нас.
Скалата още пази частиците от твойта плът,
а вълните чакат още някого да повлекат.
Кървавият залез ме убива
събрал във себе си ужасяващ миг.
И взряна в червеното сияние
аз плахо пристъпвам по твоя път.
Душите ни сега ще бъдат заедно,
телата останат в пир на поредната вълна.
© Милена Георгиева All rights reserved.
