May 10, 2006, 10:13 PM

Скитница по душа

  Poetry
130 0 16
Скитница съм, скитница по душа.
Любовница на вятъра бях,
с него заедно чудни места видях.
Усетих загадачна пустинята
с миражите измамни.
В океана бурен потопих се,
дъното достигнах...
В джунглите на Амазонка
с племената храна делях.
И богатства несметни видях
и в палати с принцове живях.
Видях и радост, и щастие.
Глад и мъка, и много страх...
Скитница съм, скитница по душа.
Но ако ме помолиш, при теб ще остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодариш ми затова, че искам да съм твоя вятър?
    Е...нямам думи, скитнице...как едва само това се отрони от иначе отвореното ти, голямо сърце!

  • Пу съм вятър!
  • Чудесен стих!!!6
  • Поздрави Дамаянтни!
  • Благодаря, Хенри, ценя мнението ти!
    Благодаря, Чар!