Скучна поезия
Скучна поезия<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тъй скучен съм вече,
поезията ми и грош не струва.
Но не се боя
от таз невинна беда.
Само разберете,
че исках да проумеете,
разумът ви да се върне
във вашите глави,
че има ценности,
които сме забравили,
че има щастие,
което някой е затрил.
Припомнете си
красивите мигове
в своя живот.
Припомнете си
дръзките рискове,
които сте предприели,
за да сбъднете
някое малко желание.
Неща да ви упреквам,
вие знаете цената,
на вашата съдба
и знаете, че тя е зависима от вашите дела.
Свобода търсех години наред,
но не намерих своя завет.
Нещо невидимо, не съществуващо
на нашата Земя съм дирил с тези нога.
Сърцето ми все още
пламък гори,
все още немирни са
детските ми мечти.
Но стига мечти,
стига любов неземна,
да погледнем реалният живот,
с цялата поквара изсипала се над нашия народ.
Вече остарявам за онова,
което трябваше да се сбъдне до сега.
Не реалните ми слова,
ме доведоха до таз тъга.
Стихове за живота,
тъй невероятен,
писал съм много,
но за болката моя без полза.
Поетът в мен
наистина вече бавно умира.
Мисълта вече не толкоз
игрива и срамежлива.
Мълчат тополите,
а с тях и мечтите на хората.
Обикновен и прост
е ежедневния живот на трудоваци и селяци.
Простотии колкото искаш
на тази Земя, но истината една
крият я
лъжци, измамници, маскари.
Отлита живота само за миг,
а от човека остава само мит.
Днес е деня. Днес съм пред избор изправен.
Каквото и да сторя, все някой ще е в неизгода.
С ретроспекция една малка,
завършвам тез слова.
Стиха умира, но не
и моята бурна душа,
така че ще се видим,
в света широк,
когато стигна върха,
ще дръпна шалтера.
© Алекси Слав All rights reserved.
