Aug 30, 2005, 5:06 PM

След лятото

  Poetry
201 0 16
С бодлив осил от нивата на август
ще се задави лятото пресипнало
и сухото му гърло ще удави
безгрижието на смеха ни сипкав.

Ще се завърнем в кожите си бели,
притихнали, добри и уязвими,
и ще заглъхне шепотът на кея
в сърцето като в празна раковина.

Във думите ще ровим за утеха,
и ще се молим да ни изтълкуват
защо, ранени от суетна цветност,
душите ни за пясъка тъгуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments