След залеза
СЛЕД ЗАЛЕЗА
<?xml:namespace prefix = o />
Спи небето уморено
след залеза на минал ден.
Лежа във мрак усамотено
от спомена за теб пленен.
Сега горя, но зная -
скоро ще угасна и изстина.
Колкото и да мечтая
със щастие ще се размина.
Мълчат отгоре моите звезди,
разпилени по замислено небе;
Потънал в сините очи
на невинност, на дете.
Но не трябва. Спри!
Чувствата не ще ти ги открия.
Просто ще те гледам отстрани
и ще сънувам, дишам, пия.
Отчаян зов!
Не ще възкръсне из пепелта.
Една любов,
за която никой не разбра...
Спи небето уморено
пред изгрева на новий ден.
Вървиме с тебе разделени,
умрял е спомена за мен.
© Mile Kitić All rights reserved.
Do not worry!
