СЛОВАТА МИ
СЛОВАТА МИ
Словата ми в мастилото попиват,
предавайки сълзите на стиха,
а чувствата в стакато дирижират,
емоции течащи от мига.
Във храста на потайни размишления
преплитат клони истини сами,
полюшвайки прелюдни притеснения
за плакъма във твоите очи.
И няма как в заблуда да изпадна.
Поглеждам през сетивни очила
и виждам я, нахалницата грабна,
красива и безценна- любовта.
Словата ми в мастилото попиват,
хербарии са за тягостна тъга.
Изсъхнали в търпение почиват
очаквайки да цъфне обичта.
© Милена Христова All rights reserved.
