Случка
Вървим и с поглед се прекъснахме,
и нещо трепетно се появи,
магия с шепот се прoмъкна -
дори и ти я долови.
И с очите си обгърнах те,
със твоите ми каза сякаш "Спри!",
и искаше до теб да продължа,
а аз се усъмних, дали?
След миг и вече се извърнахме,
и в спомена остана да гори,
че някой ден със тебе се прегърнахме,
че за две секунди бяхме само аз и ти,
че по своя път наистина не тръгнахме,
че на улицата си останaхме сами.
© Антон Кънчев All rights reserved.
