Mar 18, 2005, 1:51 PM

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък

  Poetry
158 0 6

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,

в Елипсата на тихата Болка,

в капките кръв по синята Трева<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя.
 

Ще ме откриеш: Ти!

Сред отломките от спомени,

в синята неонова реалност.

Ще пресътвориш Вселената в мен!

Нека бъда ангел,

нека бъда демон,

Нека бъда живителна напитка,

Нека бъда отрова.

Нека бъда съвършената комбинация:

От лудите ти мечти!

Стигни до края ми: Това сам аз!

Обичай ме сега!

Защото символите не описват теб.

Защото Воюваме един за друг.

Защото Один е сляп!

Ще слея миналото: Ще съм сега.

Ще слея бъдещето: Ще почувствам.

Един безкарен цикъл.

И в слепотата на дните

Слънцето ще раздирам: За теб!

Защото те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments