Смъртта
Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори,
дори сърцето се топи.
Огнен пламък ме връхлита,
звук на птици вече не долита.
Стоя пред една врата,
дърпам черната брава.
Изход ли е това?
Или може би е път към ада?
Сянката ме доближи,
бягам,бягам... ще ме сграбчи.
Бутам онази врата,
искам да изляза, да избягам от смъртта.
А тя ме хвана...
сега,
давя се в кръвта...
Умирам, нямам вече и душа...
© Ади Василиева All rights reserved.
Део,благодаря ти!
