Aug 10, 2006, 8:22 PM

Софийски потайности - 2

  Poetry
104 0 12

Софийски потайности - 2<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Тук куче вие срещу пълната луна,

Момиче младо с свойта плът търгува.

И мазни мутри в лъскави автомобили -

ухилени, противни и прогнили;

Строежи пакостни и гарвани унили;

Трамваи гръмко нижат се по булеварди,

Ечат камбани, точат се тротоари;

Блестят неонови реклами

 и просяци клечат по ъгли пред оголени калкани...

 

И всред сокаците на махалата стара

Припомняме си младостта с печал –

Как бързо всичко отминава –

поглъща всичко ненаситний град,

живота трови със отровен дъх –

духът на злото и несретата човешка

виреят тук и избуяват в мрак.

 

Дечица сиротни копнеят за милувка,

И дух, и дързост трови мерзостта

във този град, съименник на мъдростта.

На печалбарство и разврат отдаден,

Със тътена си плаши ме до смърт

градът ми роден – тук родих се и живял съм,

и тук аз боря се:

ДА ПРОМЕНИМ СВЕТЪТ.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Перпелиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се сравнявам със Смирненски, не съм чел нищо от него от може би година или две, но със сигурност впечатлението, което оставят неговите стихове, повлиява на всеки, който се опитва да пише.
  • Замислих се над последния ред:"Тук аз боря се да променим света..."Има много начини да се борим. Дали със стиховете си променяме света? Дали с възпитанието на децата си? Мисля, че по-силно светът ни променя, отколкото ние него...
    Поздравления за стиха!
  • Има всичко в стиха ти : и носталгия, и гняв, и желание за промяна. Само последното изречение ми звучи като лозунг./светът - трябва да е с непълен член/. А може би това си търсил.
    Но като цяло е по-добър втория вариант на потайностите. Хареса ми! Поздрав!
  • Е, сега звучи наистина довършено. Описал си действителността, такава, каквато ни заобикаля. Хубаво е, че я видя. Наситен стих.
  • да, това наистина е завършено, а Кирил е прав, че има полъх от Смирненски, в което няма нищо лошо, разбира се
    "Ти целия скован от злоба си,
    о шумен и разблуден град,
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!"