poet (Иван Атанасов) poet (Иван Атанасов)
12
Sep 5, 2006, 11:48 AM

СОНАТА

  Poetry
110 0 18


                            СОНАТА

                            Тишина. Тишина. Тишина.
                            Как измамна е тишината.
                            Тя ме  гледа с очи на сърна.
                            Тя нашепва далечна соната...
                            Но понякога страшно крещи.
                            И в душата разкъсва се струна.
                            Еква брадва. Лавина лети.
                            И светкавица мрамор целува.
                            Птица реже безумния път
                            и разперва криле във душата.
                            Хор от  ангели пее отвъд
                            най-чаровната лунна соната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments