СПАСЕНИЕ
СПАСЕНИЕ
Прозорците отворих вечерта,
природата бе с царска величавост.
Короната й ведри небеса,
поръсена със звездна пепелявост.
И Господ ли зовеше мисълта,
забравях го във дългите си нощи.
Когато ме настигна мъдростта,
заслушах се във думите му мощни.
Мария-Магдалина ли аз бях,
повярвала в неземно изкупление!?
И вглеждайки се в малкият си грях,
откривах, обещаващо спасение.
© Милена Христова All rights reserved.
