Jun 24, 2005, 7:15 PM

Спомен

  Poetry
167 0 6

Капките дъжд по стъкло се стичат,
гледам и сякаш те виждам през тях.
Там си, далече, толкоз различен,
в себе си скрил моя мъничък грях.

Плаче нощта и пищи самотата,
тръпне плътта за целувка една,
огънят див от страста непозната,
още е жив - не угасва жарта.

Може би някъде там, надалече,
мисъл за мен ще смути твоя сън,
мигове страстни отминали вече
в теб ще отекват със грохотен звън.

Ще помня очите ти с дъх на море,
как бавно безсилна потъвах във тях.
Слънцето, ти си във мойто небе,
любов невъзможна, единствен мой грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силен стих! и честит рожден ден! Всичко най-хубаво!
  • страхотно е някак си истинско ми звучи...
  • Използвала си толкова силни думи! Сравненията и глаголите ме карат да изтръпна, сякаш аз съм там - в плачещата нощ и пищящата самота.
    Пожелавам СИ скоро да чета още твои неща!
  • много силен стих! и честит рожден ден! Всичко най-хубаво!
  • страхотно е някак си истинско ми звучи...