Jun 25, 2006, 6:26 PM

Спомен

  Poetry
173 0 42
Не ме търси, мен няма да ме има!
Със мойте чувства ти се подигра.
За мен си бившата любима,
за мене чужда си жена.

С какви надежди аз те любих,
какво за тебе не сторих.
Заради теб приятели изгубих,
и много хора унизих.

Щом тръгваше си ти от мене,
при друг отиваше без срам.
А списъкът с мъжете твои
бе дълъг, истински роман.

Разбирайки за мойта обич,
в лицето ми се ти изсмя.
Ти трябва луд да си щом любиш,
такава като мен жена!

Не зная, луд ли съм или наивен,
но във живота още бях зелен.
И вярвах, че със обич силна,
човекът може да е променен.

Сега след толкова години,
случайна среща ни събра.
Поиска нежност, обич, ласка,
но само махнах със ръка.

Изтрих те аз от свойте чувства,
за мен си само спомен блед.
Намерих аз жената своя,
живей си ти живота клет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Романтико! Тя красивата жена, казват е неверна, малко нежност във нощта ..и тъга безмерна!
    Поздравления! хубав стих!
  • Аз още вярвам,че любовта променя хората..
    Поздрави!
  • П-О-З-Д-Р-А-В-И!!!Хареса ми,Романтик,това вече е спомен,той е част от живота ти,важното е,че СЕГА до теб е ТЯ!6
  • Поздрав за стиха Романтик.
    Обикновено късно се съжалява за изгубената обич (това към лирическата ти) А ти живей щастлив щом си намерил своята жена
  • Заради теб приятели изгубих,
    и колко хора унизих.
    Христо, в тези две строфи ми се губи нещо. Ако искаш помисли.
    Стиха като цяло ми хареса. Поздрави.